Приключенията на Яицазимитпо Лъгуг продължават

Капитан Яицазимитпо Лъгуг

Ден 3

-Ето заповедта за атака! - каза прашният куриер. - Дали няма тук наблизо някой клозет?
-По корем ли дойде? — запита Яицазимитпо Лъгуг.
-По-добре да не говорим! - избоботи прашният куриер. - Тая история с лазенето по корем е истинска беда: всяка седмица трябват по едни нови дрехи.
-Слушайте - посъветва един стар артилерист, - гледайте добре заповедта. Да не е пак някой майтап.
-Оръдието се е задръстило! - извика внезапно старият артилерист.
-Слушай -рече с вид на инквизитор Яицазимитпо Лъгуг, - ти това оръдие назаем ли го даваш някъде? Как така винаги се задръства?
-Че отгде да знам - отвърна, вдигайки рамене, старият артилерист. - Трябваше да го бракуваш досега или да пратиш да купят ново от селото. Сега цените са паднали. Един приятел си купи за малко пари отлично оръдие. И сега стреля по цял ден с него!
-Заловихме пленник! - доложи развълнувано един стар ефрейтор.
-Кой е? - запита един стар гренадир.- Да не е един висок с брадичка и кафява яка?
-Да - отвърна старият ефрейтор, бършейки потта си. - Защо? - запита той учудено.
-Пусни го да си върви -посъветва старият гренадир. - Знаем го -един проклет тарикат, който се оставя да бъде пленен ту от нас, ту от неприятеля. И така си живурка.
-Доведи го! - заповяда Яицазимитпо Лъгуг.
-Точно тоя е!- каза старият гренадир с омраза. Ще направиш добре, момче, да си ми върнеш оная лула от теракота!
-Вие ли сте пленникът? - запита Яицазимитпо Лъгуг.
-Да - каза пленникът.
-Честта на армията ли искаш? -запита пак Яицазимитпо Лъгуг.
-Божичко! - възкликна пленникът. - Ако ми направите това удоволствие… заради майка ми само!
-Оръдието се отпуши! - внезапно извика силно развеселен старият артилерист. - Виж какво е имало вътре!
- Браво! - рече иронично Яицазимитпо Лъгуг. - Сега това оръдие можеш да си го блъскаш в главата… Вече се мръкна.
-Ама че начин да се говори! - избоботи старият артилерист. - Днес-утре ще взема да захвърля оръдието и да си ида, бога ми!

Ден 4

- Какво има? - изрева Яицазимитпо Лъгуг на стария артилерист, който влезе със зачервени очи. - Говори!
- Загубил си е оръдието -изхленчи един стар гренадир, като махна отчаяно с ръка.
- Какво направи! - извика Яицазимитпо Лъгуг, като се приближи към стария артилерист. - Брей! Дори едно оръдие не може да ти се довери!
- Ама - промърмори измъчено старият артилерист, - аз си бях помъкнал оръдието към казармата, след като битката свърши, и като се обърнах - нямаше го.
- Можеше поне да се върнеш назад и да го потърсиш! - извика Яицазимитпо Лъгуг, удряйки по масата с юмрук.
- Внимавай - каза с тих глас старият гренадир - с тия твои удряния по масата -наблизо има неприятели, които спят.
- На тебе казвам! - ревна Яицазимитпо Лъгуг на стария артилерист, който стоеше с наведена глава.
- Върнах се тичешком по целия път! - заизвинява се старият артилерист, като събра кураж. - Гледах навсякъде и разпитвах всички — няма и няма!
— Отби ли се в кафенето? - подсказа старият гренадир. - Ловиш ли се на бас, че не си го забравил в кафенето? Ако се върнеш, можеш да го намериш там.
-Да… - каза сърдито Яицазимитпо Лъгуг. - Ще го намери той! Такова ново оръдие като това - който го е намерил, та ще ти каже!
- Иди да провериш ти - заповяда Яицазимитпо Лъгуг на едно храбро войниче, което минаваше бегом.
- Спомням си много добре - започна старият артилерист, - че когато станах да си вървя, оръдието беше до мен. Трябва да е изчезнало на улицата, веднага след площада…
- Намери се! - внезапно извика развълнувано и развеселено храброто войниче. - Беше в кафенето. Келнерът го взел и си го занесъл в къщи.
- Какво ти казвах! - рече успокоен Яицазимитпо Лъгуг. - Ако не се намереше, вече бях решил да дам обявление във вестника.
- В кафенето? - каза изненадан, но вече весел старият артилерист. - Бих се заклел, че си беше при мен!
- Ето ти го твоето оръдие! - каза храброто войниче, като го тикаше пред себе си. - Къде ти беше главата!
Старият артилерист се засмя доволен.
- Смей се, смей се ти! - рече Яицазимитпо Лъгуг. - Глупак такъв… Ами ако беше дошъл неприятелят, а?…