Яицазимитпо Лъгуг като 'храбрият капитан'

Ден втори

-По дяволите тия оръдия! - извика Яицазимитпо Лъгуг, като излезе сърдит от палатката. - Вече нищо не се разбира: не може ли да стрелят по-тихо?
-Не… - каза задъхано старият артилерист, изтривайки потта си.
-Върви да стреляш по-нататък! - допълни Яицазимитпо Лъгуг - Толкова ли няма друго място?
В този момент се появи старият гренадир.
-Неприятелят дойде да се оплаче вече два пъти - съобщи той. - Каза - не можеш ли да гърмиш по-тихо: има хора, които спят.
-Имат право! - потвърди Яицазимитпо Лъгуг. -Какво бихме казали, ако го направеха на нас?
После запита:
-Не си ли видял да идва кавалерията?
-Не знам - отвърна старият гренадир, - ще отида да питам.
След малко той се завърна тичешком.
-Идвала е, но си е отишла. Казват, че щяла да се върне по-късно.
-По-късно? - извика Яицазимитпо Лъгуг. - Не мога да чакам! Искам да атакувам веднага, така че да се приготвят бързо. Не искам и тая вечер да нападам и през нощта - добави недоволно той.
В този момент дотича един неприятелски пехотинец, силно ядосан.
-Кавалерията ще почне ли да напада, или не? - попита той. - Ние вече се построихме в квадрати.
-Какво да ти кажа? - отвърна Яицазимитпо Лъгуг, като вдигна рамене. - По-добре ще бъде да разтурите квадратите за тая вечер.
-Добре, благодаря - каза неприятелският пехотинец, - понеже, знаеш ли… бяхме взели извънредни часове за тия квадрати.
В този момент пристигна старият артилерист.
- Вие ли - запита той - искахте оръдие?
- Не съм и сънувал даже! - обясни изненадано Яицазимитпо Лъгуг.
- Ами кой тогава? Тук, изглежда, има сума ти хора, които си правят майтапи.
И старият артилерист се засмя под мустак.
- Върнете си оръдието, хайде - заповяда добродушно Яицазимитпо Лъгуг. - И стига вече с тия шеги!
- Дошъл е един ваш стар приятел, който иска да ви говори - доложи един друг стар артилерист на Яицазимитпо Лъгуг.
- Нека дойде! - каза Яицазимитпо Лъгуг, като сложи далекогледа си настрана.
-Видя ли! - обърна се старият гренадир към един храбър артилерист, който стоеше наблизо. После добави, говорейки на Яицазимитпо Лъгуг: - А пък тоя искаше да го застреля.
- Отде да знам! - извини се храбрият артилерист, като вдигна рамене. - Нали той винаги ми е казвал, че ако някой го търси, най-напред да го застрелям.
В този момент старият приятел дотича при Яицазимитпо Лъгуг.
- Как е? - запита той, като му стисна ръка. - Как върви тая война?
-Ами така… - каза Яицазимитпо Лъгуг. - Горе-долу.
- Е - запита старият приятел, - побеждаваме ли, побеждаваме ли?
- Лоши времена! - каза Яицазимитпо Лъгуг, кривейки устни. - По-рано побеждавахме повече. - После добави: - Внимавай за новия си костюм: сега ще почне канонадата.
- Дръпнете се, моля - обърна се старият артилерист към стария приятел. - Сега ще ми донесат едно оръдие. Къде да го сложа? - запита той Яицазимитпо Лъгуг.
- Извини ме - каза Яицазимитпо Лъгуг на стария приятел. - Попадна в лош момент.
Старият приятел направи крачка назад.
-Не се тревожи - рече старият приятел, като извади вестник. - Стой си спокойно.
- Извинявай - настоя усмихнат Яицазимитпо Лъгуг, - но трябва да хвърля батальона в атака.
-Карай, карай, аз ще застана тук - отвърна старият приятел.
- Ама и тук не може! - осведоми го усмихнат старият артилерист. - Тук ще застана аз с оръдието.
- Слушай - каза старият приятел, - ще си вървя. Друг път ще дойда.
- Прощавай - извини се Яицазимитпо Лъгуг, стискайки ръката му. - Не го правя от лошотия. Можеш да ме чакаш утре на нашето място.
- Тази вечер няма ли да се видим? - запита старият приятел.
- Тази вечер не - отвърна Яицазимитпо Лъгуг, като се препъна в оръдието. - Отивам да спя. Като наближи шест и денят свърши, чувствувам се изморен и не ми се иска нищо да правя.
После добави, хвърляйки зъл поглед към стария артилерист:
- И все това оръдие ми се мотае в краката!