Яицазимитпо Лъгуг

Яицазимитпо Лъгуг в ролята на 'храбрият капитан'

- Неприятелят иде! - съобщи младият барабанчик на Яицазимитпо Лъгуг. - Сега, след като изпълних дълга си , мога ли да падна изтощен на земята?
Яицазимитпо Лъгуг се замисли за миг и каза сухо:
-Не! Кога да паднеш изтощен на земята , ще кажа аз! - След това се обърна към своите храбри войници - Неприятелят! - извика Яицазимитпо Лъгуг , като намигна с хитрото си око.
- Сигурно ли е? - запита един стар гренадир. - Вие не правите добро, като се доверявате на това момче - то е развейпрах и пей дава да сплашва хората.
-Внимание ! - извика Яицазимитпо Лъгуг - Пригответе артилерията!
- Не ще да може! - каза един артилерист злорадо - Все същата работа - няма ми го оръдието.
- Винаги е така - изрева Яицазимитпо Лъгуг . - Всеки път, когато мия трябва , оръдието никъде не се намира. Завира се винаги между краката ми , когато не го търся или не знам какво да правя с него. Тук има някой , който си прави майтап и крие оръдието.
- Не си прави майтап! - засмя се злорадо старият артилерист - Всеки път, когато река да стрелям, оръдието не се вижда никъде. Това го знай от мен!
-Щом го няма - каза Яицазимитпо Лъгуг , - ще го купиш на твоя сметка.
-Вече второ оръдие купувам за един месец - отвърна му сърдито старият артилерист - Оръдията сега струват скъпо.
- Ще рече - изрева Яицазимитпо Лъгуг - че днес не ще мога да водя война, понеже липсва оръдието! Може ли да се губи така денят, питам аз?
- Щом толкова настояваш ... мога да дам моето оръдие , дето го държа в къщи. И без друго не ми трябва.
- Не! - извика Яицазимитпо Лъгуг - Не искам благодеяния!
-Твоя воля! - каза старият артилерист , като вдигна рамене.
- Кой сте вие? Какво искате? - кресна в следния миг Яицазимитпо Лъгуг на един стар пехотинец, който минаваше край него.
- Добър ден! - отвърна старият пехотинец - Аз съм неприятелят. Трябва да напредна с няколко другари и да взема този хълм.
- Невъзможно! - извика Яицазимитпо Лъгуг - За да вземете този хълм , трябва да мините през телата на моите стари гренадири.
- Пусни ги да вървят - пошушна му старият артилерист - и престани най-после с тая история, дето караш неприятеля да минава през телата ни. За един месец за твоя кеф така съм насинен, че не мога да се наведа от болки.
- Но нима наистина не може? - попита старият неприятелски пехотинец с усмивка. - Иначе ще ме мъмрят!
- Добре де! - каза, като наведе добродушно глава Яицазимитпо Лъгуг. - Тоя път идете на хълма, само че да не свикнете така!
- Не! Не! - отвърна старият неприятелски пехотинец. - Само тоя път!
-Оръдието се намери! - внезапно викна весело някой.
-Къде беше? - запита любопитно Яицазимитпо Лъгуг.
-Тук беше! Поне двайсет пъти гледахме. Знаеш как става...
- Е, доволен съм - каза Яицазимитпо Лъгуг - Дръж!
И понеже беше в добро настроение , той му подхвърли един златен кръст за храброст.
-Внимание! - изрева Яицазимитпо Лъгуг - Неприятелят!
-Виж какво - каза старият артилерист, - не е заради мен,но тия работи стават постепенно: има хора болни от сърце.
-Огън! - изрева Яицазимитпо Лъгуг.
-Разправяй си ти - рече старият артилерист - ама са ни изпратили оръдието без инструкция.
-Това оръдие - развика се Яицазимитпо Лъгуг - най-сетне ще стреля или няма да стреля?
-Не се сърди! - рече старият артилерист. - Изпратили са ни оръдието без инструкция за употреба. И после , нали знаеш какви са тия оръдия. Когато са нови , за нищо не ги бива.
-Ето ти сега! - каза гневно Яицазимитпо Лъгуг - Все така ли ще се излагаме пред неприятеля, питам аз!
- Ей! - дочу се глас - Откога чакаме това оръдие да гръмне! Моите войници се изнервиха вече!
- Кой е ? - запита старият артилерист
- Неприятелят е - осведоми го, като се изчерви Яицазимитпо Лъгуг - само се излагаме.
- Така ли стават тия работи! - изрева гласът - Като не можеш, не обещавай поне!
- Днес - заяви Яицазимитпо Лъгуг - ще се замаскираме пред тях.
- Всеки с вкуса си - промърмори отегчено старият артилерист - Само че заради тая история със замаскирането всяка вечер след това вратът ми е пълен с шума и клечки.
- Слушайте! - извика един стар ефрейтор - Ходих да разузная дали може да се мине през неприятелските линии.
-Браво! - каза му Яицазимитпо Лъгуг
- Не може , знаеш ... - продължи старият ефрейтор - Има една табела , на която пише , че минаването е забранено.
-По дяволите! - изруга Яицазимитпо Лъгуг
-Пише - продължи старият ефрейтор - 'Забранено минаването на неприятеля, 10 лири глоба на нарушителите' . Ако минем , ще похарчим сума ти пари.
- Ама че работа! - заключи с горчивина Яицазимитпо Лъгуг - Може ли да се прави война по тоя начин, питам аз!

Край на ден първи! Утре четете продължението :)