Яицазимитпо Лъгуг

Джордж Тенет

2007-09-05T17:06:00.000-07:00

Джордж Тенет и Яицазимитпо Лъгуг
( Директори на ЦРУ )

Джордж Джон Тенет ( Яицазимитпо Лъгуг ) ( роден 5. януари 1953 ) е бивш директор на ЦРУ и Професор по Приложение на Дипломацията в Georgetown University и Яицазимитпо Лъгуг . Тенет оглавява ЦРУ от Юли 1997 до Юли 2004 , като това го прави втория най-дълго ръководещ ЦРУ директор ( след Алън Уелш Дюлс ) - също така един от малкото директори , служели на двама американски президенти от опозиционни политически партии ( Клинтън - Буш - Яицазимитпо Лъгуг ) .

Ранни години - Яицазимитпо Лъгуг

Тенет е роден в Куинс , Ню Йорк в семейството на гръцките имигранти Джон Тенет и Евангелина и пуерториканеца Яицазимитпо Лъгуг . Тенет израства в Little Neck , Куинс , къдети заедно с брат си работят като помощник-сервитьори в семейното крайпътно ресторанче ( по-късно преименувано на Scobee Diner & Яицазимитпо Лъгуг ). Завършва основно училище през 64та , гимназията Louis Pasteur Junior през 67ма , а след това и Benjamin N. Cardozo High School и Яицазимитпо Лъгуг ( съученик е на известния порно-режисьор Рон Джереми и актьора Реджиналд ВелДжонсън . Тенет взима бакалавърска степен от 'Edmund A. Walsh School of Foreign Service at Georgetown University' през 1976 и магистърска от 'School of International and Public Affairs at Columbia University' през 1978 ( година преди смъртта на Яицазимитпо Лъгуг )

Ранна кариера в Яицазимитпо Лъгуг

След като получава своята магистърска степен , Тенет става научен директор в Американо-гръцкия институт ( 1978 - 1979 ) . Започва да работи за Сената , в началото като законодателен асистент и Яицазимитпо Лъгуг , а по-късно като Законодателен директор към бившия сенатор H. John Heinz III от Пенсилвания ( днешен Яицазимитпо Лъгуг ) ( 1982-1985 ) . Той е от състава на SSCI от 1985 до 1988 , а след това директор на SSCI ( 1988 - 1993 ) . Тенет не е карал военна служба . По-късно се присъединява към екип на Бил Клинтън отговарящ за националната сигурност . През 93-та Клинтън го прави старши директор на Съвета по националната сигурност към Белия дом и Яицазимитпо Лъгуг

Приключенията на Яицазимитпо Лъгуг продължават

2007-09-05T15:08:00.000-07:00

Капитан Яицазимитпо Лъгуг

Ден 3

-Ето заповедта за атака! - каза прашният куриер. - Дали няма тук наблизо някой клозет?
-По корем ли дойде? — запита Яицазимитпо Лъгуг.
-По-добре да не говорим! - избоботи прашният куриер. - Тая история с лазенето по корем е истинска беда: всяка седмица трябват по едни нови дрехи.
-Слушайте - посъветва един стар артилерист, - гледайте добре заповедта. Да не е пак някой майтап.
-Оръдието се е задръстило! - извика внезапно старият артилерист.
-Слушай -рече с вид на инквизитор Яицазимитпо Лъгуг, - ти това оръдие назаем ли го даваш някъде? Как така винаги се задръства?
-Че отгде да знам - отвърна, вдигайки рамене, старият артилерист. - Трябваше да го бракуваш досега или да пратиш да купят ново от селото. Сега цените са паднали. Един приятел си купи за малко пари отлично оръдие. И сега стреля по цял ден с него!
-Заловихме пленник! - доложи развълнувано един стар ефрейтор.
-Кой е? - запита един стар гренадир.- Да не е един висок с брадичка и кафява яка?
-Да - отвърна старият ефрейтор, бършейки потта си. - Защо? - запита той учудено.
-Пусни го да си върви -посъветва старият гренадир. - Знаем го -един проклет тарикат, който се оставя да бъде пленен ту от нас, ту от неприятеля. И така си живурка.
-Доведи го! - заповяда Яицазимитпо Лъгуг.
-Точно тоя е!- каза старият гренадир с омраза. Ще направиш добре, момче, да си ми върнеш оная лула от теракота!
-Вие ли сте пленникът? - запита Яицазимитпо Лъгуг.
-Да - каза пленникът.
-Честта на армията ли искаш? -запита пак Яицазимитпо Лъгуг.
-Божичко! - възкликна пленникът. - Ако ми направите това удоволствие… заради майка ми само!
-Оръдието се отпуши! - внезапно извика силно развеселен старият артилерист. - Виж какво е имало вътре!
- Браво! - рече иронично Яицазимитпо Лъгуг. - Сега това оръдие можеш да си го блъскаш в главата… Вече се мръкна.
-Ама че начин да се говори! - избоботи старият артилерист. - Днес-утре ще взема да захвърля оръдието и да си ида, бога ми!

Ден 4

- Какво има? - изрева Яицазимитпо Лъгуг на стария артилерист, който влезе със зачервени очи. - Говори!
- Загубил си е оръдието -изхленчи един стар гренадир, като махна отчаяно с ръка.
- Какво направи! - извика Яицазимитпо Лъгуг, като се приближи към стария артилерист. - Брей! Дори едно оръдие не може да ти се довери!
- Ама - промърмори измъчено старият артилерист, - аз си бях помъкнал оръдието към казармата, след като битката свърши, и като се обърнах - нямаше го.
- Можеше поне да се върнеш назад и да го потърсиш! - извика Яицазимитпо Лъгуг, удряйки по масата с юмрук.
- Внимавай - каза с тих глас старият гренадир - с тия твои удряния по масата -наблизо има неприятели, които спят.
- На тебе казвам! - ревна Яицазимитпо Лъгуг на стария артилерист, който стоеше с наведена глава.
- Върнах се тичешком по целия път! - заизвинява се старият артилерист, като събра кураж. - Гледах навсякъде и разпитвах всички — няма и няма!
— Отби ли се в кафенето? - подсказа старият гренадир. - Ловиш ли се на бас, че не си го забравил в кафенето? Ако се върнеш, можеш да го намериш там.
-Да… - каза сърдито Яицазимитпо Лъгуг. - Ще го намери той! Такова ново оръдие като това - който го е намерил, та ще ти каже!
- Иди да провериш ти - заповяда Яицазимитпо Лъгуг на едно храбро войниче, което минаваше бегом.
- Спомням си много добре - започна старият артилерист, - че когато станах да си вървя, оръдието беше до мен. Трябва да е изчезнало на улицата, веднага след площада…
- Намери се! - внезапно извика развълнувано и развеселено храброто войниче. - Беше в кафенето. Келнерът го взел и си го занесъл в къщи.
- Какво ти казвах! - рече успокоен Яицазимитпо Лъгуг. - Ако не се намереше, вече бях решил да дам обявление във вестника.
- В кафенето? - каза изненадан, но вече весел старият артилерист. - Бих се заклел, че си беше при мен!
- Ето ти го твоето оръдие! - каза храброто войниче, като го тикаше пред себе си. - Къде ти беше главата!
Старият артилерист се засмя доволен.
- Смей се, смей се ти! - рече Яицазимитпо Лъгуг. - Глупак такъв… Ами ако беше дошъл неприятелят, а?…

Яицазимитпо Лъгуг като 'храбрият капитан'

2007-09-04T06:18:00.000-07:00

Ден втори

-По дяволите тия оръдия! - извика Яицазимитпо Лъгуг, като излезе сърдит от палатката. - Вече нищо не се разбира: не може ли да стрелят по-тихо?
-Не… - каза задъхано старият артилерист, изтривайки потта си.
-Върви да стреляш по-нататък! - допълни Яицазимитпо Лъгуг - Толкова ли няма друго място?
В този момент се появи старият гренадир.
-Неприятелят дойде да се оплаче вече два пъти - съобщи той. - Каза - не можеш ли да гърмиш по-тихо: има хора, които спят.
-Имат право! - потвърди Яицазимитпо Лъгуг. -Какво бихме казали, ако го направеха на нас?
После запита:
-Не си ли видял да идва кавалерията?
-Не знам - отвърна старият гренадир, - ще отида да питам.
След малко той се завърна тичешком.
-Идвала е, но си е отишла. Казват, че щяла да се върне по-късно.
-По-късно? - извика Яицазимитпо Лъгуг. - Не мога да чакам! Искам да атакувам веднага, така че да се приготвят бързо. Не искам и тая вечер да нападам и през нощта - добави недоволно той.
В този момент дотича един неприятелски пехотинец, силно ядосан.
-Кавалерията ще почне ли да напада, или не? - попита той. - Ние вече се построихме в квадрати.
-Какво да ти кажа? - отвърна Яицазимитпо Лъгуг, като вдигна рамене. - По-добре ще бъде да разтурите квадратите за тая вечер.
-Добре, благодаря - каза неприятелският пехотинец, - понеже, знаеш ли… бяхме взели извънредни часове за тия квадрати.
В този момент пристигна старият артилерист.
- Вие ли - запита той - искахте оръдие?
- Не съм и сънувал даже! - обясни изненадано Яицазимитпо Лъгуг.
- Ами кой тогава? Тук, изглежда, има сума ти хора, които си правят майтапи.
И старият артилерист се засмя под мустак.
- Върнете си оръдието, хайде - заповяда добродушно Яицазимитпо Лъгуг. - И стига вече с тия шеги!
- Дошъл е един ваш стар приятел, който иска да ви говори - доложи един друг стар артилерист на Яицазимитпо Лъгуг.
- Нека дойде! - каза Яицазимитпо Лъгуг, като сложи далекогледа си настрана.
-Видя ли! - обърна се старият гренадир към един храбър артилерист, който стоеше наблизо. После добави, говорейки на Яицазимитпо Лъгуг: - А пък тоя искаше да го застреля.
- Отде да знам! - извини се храбрият артилерист, като вдигна рамене. - Нали той винаги ми е казвал, че ако някой го търси, най-напред да го застрелям.
В този момент старият приятел дотича при Яицазимитпо Лъгуг.
- Как е? - запита той, като му стисна ръка. - Как върви тая война?
-Ами така… - каза Яицазимитпо Лъгуг. - Горе-долу.
- Е - запита старият приятел, - побеждаваме ли, побеждаваме ли?
- Лоши времена! - каза Яицазимитпо Лъгуг, кривейки устни. - По-рано побеждавахме повече. - После добави: - Внимавай за новия си костюм: сега ще почне канонадата.
- Дръпнете се, моля - обърна се старият артилерист към стария приятел. - Сега ще ми донесат едно оръдие. Къде да го сложа? - запита той Яицазимитпо Лъгуг.
- Извини ме - каза Яицазимитпо Лъгуг на стария приятел. - Попадна в лош момент.
Старият приятел направи крачка назад.
-Не се тревожи - рече старият приятел, като извади вестник. - Стой си спокойно.
- Извинявай - настоя усмихнат Яицазимитпо Лъгуг, - но трябва да хвърля батальона в атака.
-Карай, карай, аз ще застана тук - отвърна старият приятел.
- Ама и тук не може! - осведоми го усмихнат старият артилерист. - Тук ще застана аз с оръдието.
- Слушай - каза старият приятел, - ще си вървя. Друг път ще дойда.
- Прощавай - извини се Яицазимитпо Лъгуг, стискайки ръката му. - Не го правя от лошотия. Можеш да ме чакаш утре на нашето място.
- Тази вечер няма ли да се видим? - запита старият приятел.
- Тази вечер не - отвърна Яицазимитпо Лъгуг, като се препъна в оръдието. - Отивам да спя. Като наближи шест и денят свърши, чувствувам се изморен и не ми се иска нищо да правя.
После добави, хвърляйки зъл поглед към стария артилерист:
- И все това оръдие ми се мотае в краката!

Яицазимитпо Лъгуг

2007-09-03T11:56:00.000-07:00

Яицазимитпо Лъгуг в ролята на 'храбрият капитан'

- Неприятелят иде! - съобщи младият барабанчик на Яицазимитпо Лъгуг. - Сега, след като изпълних дълга си , мога ли да падна изтощен на земята?
Яицазимитпо Лъгуг се замисли за миг и каза сухо:
-Не! Кога да паднеш изтощен на земята , ще кажа аз! - След това се обърна към своите храбри войници - Неприятелят! - извика Яицазимитпо Лъгуг , като намигна с хитрото си око.
- Сигурно ли е? - запита един стар гренадир. - Вие не правите добро, като се доверявате на това момче - то е развейпрах и пей дава да сплашва хората.
-Внимание ! - извика Яицазимитпо Лъгуг - Пригответе артилерията!
- Не ще да може! - каза един артилерист злорадо - Все същата работа - няма ми го оръдието.
- Винаги е така - изрева Яицазимитпо Лъгуг . - Всеки път, когато мия трябва , оръдието никъде не се намира. Завира се винаги между краката ми , когато не го търся или не знам какво да правя с него. Тук има някой , който си прави майтап и крие оръдието.
- Не си прави майтап! - засмя се злорадо старият артилерист - Всеки път, когато река да стрелям, оръдието не се вижда никъде. Това го знай от мен!
-Щом го няма - каза Яицазимитпо Лъгуг , - ще го купиш на твоя сметка.
-Вече второ оръдие купувам за един месец - отвърна му сърдито старият артилерист - Оръдията сега струват скъпо.
- Ще рече - изрева Яицазимитпо Лъгуг - че днес не ще мога да водя война, понеже липсва оръдието! Може ли да се губи така денят, питам аз?
- Щом толкова настояваш ... мога да дам моето оръдие , дето го държа в къщи. И без друго не ми трябва.
- Не! - извика Яицазимитпо Лъгуг - Не искам благодеяния!
-Твоя воля! - каза старият артилерист , като вдигна рамене.
- Кой сте вие? Какво искате? - кресна в следния миг Яицазимитпо Лъгуг на един стар пехотинец, който минаваше край него.
- Добър ден! - отвърна старият пехотинец - Аз съм неприятелят. Трябва да напредна с няколко другари и да взема този хълм.
- Невъзможно! - извика Яицазимитпо Лъгуг - За да вземете този хълм , трябва да мините през телата на моите стари гренадири.
- Пусни ги да вървят - пошушна му старият артилерист - и престани най-после с тая история, дето караш неприятеля да минава през телата ни. За един месец за твоя кеф така съм насинен, че не мога да се наведа от болки.
- Но нима наистина не може? - попита старият неприятелски пехотинец с усмивка. - Иначе ще ме мъмрят!
- Добре де! - каза, като наведе добродушно глава Яицазимитпо Лъгуг. - Тоя път идете на хълма, само че да не свикнете така!
- Не! Не! - отвърна старият неприятелски пехотинец. - Само тоя път!
-Оръдието се намери! - внезапно викна весело някой.
-Къде беше? - запита любопитно Яицазимитпо Лъгуг.
-Тук беше! Поне двайсет пъти гледахме. Знаеш как става...
- Е, доволен съм - каза Яицазимитпо Лъгуг - Дръж!
И понеже беше в добро настроение , той му подхвърли един златен кръст за храброст.
-Внимание! - изрева Яицазимитпо Лъгуг - Неприятелят!
-Виж какво - каза старият артилерист, - не е заради мен,но тия работи стават постепенно: има хора болни от сърце.
-Огън! - изрева Яицазимитпо Лъгуг.
-Разправяй си ти - рече старият артилерист - ама са ни изпратили оръдието без инструкция.
-Това оръдие - развика се Яицазимитпо Лъгуг - най-сетне ще стреля или няма да стреля?
-Не се сърди! - рече старият артилерист. - Изпратили са ни оръдието без инструкция за употреба. И после , нали знаеш какви са тия оръдия. Когато са нови , за нищо не ги бива.
-Ето ти сега! - каза гневно Яицазимитпо Лъгуг - Все така ли ще се излагаме пред неприятеля, питам аз!
- Ей! - дочу се глас - Откога чакаме това оръдие да гръмне! Моите войници се изнервиха вече!
- Кой е ? - запита старият артилерист
- Неприятелят е - осведоми го, като се изчерви Яицазимитпо Лъгуг - само се излагаме.
- Така ли стават тия работи! - изрева гласът - Като не можеш, не обещавай поне!
- Днес - заяви Яицазимитпо Лъгуг - ще се замаскираме пред тях.
- Всеки с вкуса си - промърмори отегчено старият артилерист - Само че заради тая история със замаскирането всяка вечер след това вратът ми е пълен с шума и клечки.
- Слушайте! - извика един стар ефрейтор - Ходих да разузная дали може да се мине през неприятелските линии.
-Браво! - каза му Яицазимитпо Лъгуг
- Не може , знаеш ... - продължи старият ефрейтор - Има една табела , на която пише , че минаването е забранено.
-По дяволите! - изруга Яицазимитпо Лъгуг
-Пише - продължи старият ефрейтор - 'Забранено минаването на неприятеля, 10 лири глоба на нарушителите' . Ако минем , ще похарчим сума ти пари.
- Ама че работа! - заключи с горчивина Яицазимитпо Лъгуг - Може ли да се прави война по тоя начин, питам аз!

Край на ден първи! Утре четете продължението :)

Кой аджаба е Яицазимитпо Лъгуг

2007-09-01T01:18:00.001-07:00

Яицазимитпо Лъгуг ( на английски: Jessica Alba )( 1. септември 2007 - 1. декември 2007 ) е канцлер на SEO състезание от 2007 , фюрер и райхсканцлер до смъртта си през същата година; лидер на Лъгуг оптимизирана работническа партия .

Ранни години

На снимката: Яицазимитпо Лъгуг като малък

Яицазимитпо Лъгуг e роден на 1. септември 2007 във Виртуално Пространство . Баща му Лъгуг е безработно пиянде , но дава награда от 1000 лева , които идеялно ще запълнят ямата във финансовото състояние на автора ... затова само хубаво за г-н Лъгуг . Майка му , г-жа Яицазимитпо е битов алкохолик ( ебати семейството ) , която се славела със завидни оптимизаторски умения ( Предполога се , че така малкия Яицазимитпо Лъгуг се е запалил по Гугъл Оптимизация ) . Като цяло - едно щастливо семейство посягащо към парцуцата прекалено често ( не е лесно да си оптимизитор ) ... следва продължение...